Хаджи Бенчо е роден на 18 октомври 1836 г. в гр. Плевен. Бил е грамотен за времето си, като учи в местното класно училище. Произхожда от занаятчийско семесйтво, занимавал се е с абаджийство и кюркчийство. По сомени на стари плевенчани бил среден на ръст със стройна снага, а по характер бил смел и непоклатим. Живее в добро материално положение, свидетелство за което е фактът, че заедно с баща си посетил Йерусалим, където получил престижното прозвище “хаджи”.
През 60 – те години се установява в Турну Магуреле, където отваря дюкян за кожуси. Жената и двете му деца/син Симеон и дъщеря Тодорица/ остават в Плевен. В Румъния той се сближава с друг плевенски търговец и виден революционен деец, приятел на Христо Ботев и най-близък съратник на Васил Левски – Данаил Попов.
Хаджи Бенчо е един от 25 – те четници, които се присъединяват към Ботевата чета от Турно Мугуреле и преминават Дунава с кораба Радецки на 17 май 1876г. Той скрива от близките си този съдбоносен план, като преди заминаването си закла овца, налял ведро вино и заръчал на жена си “Ако до 3 дни се върна, разпродай стоката от магазина.”
След слизане на четата при Козлодуй, по пътя и за с. Борова – с. Баница заедно с Йордан Йорданов – Инджето и още няколко души съставят ариергарда на четата. На 18 – ти май участва с сражението при Милин Камък, където падат убити 16 души и са ранени 25. Продължава придвижването си с четата до Веслец. Каква е неговата съдба от тук нататък не ни е известна.
След Освобождението властта предложила пенсия на жена му, но тя отказала с думите, че не са се борили за пенасия, че тя не е просяк за милостиня. Името на хаджи Бенчо е записано на стария Ботев паметник във Врата от 1890г.
Днес паметна плоча на родната му къща напомня за подвига на героя.
Източници:
“История на Плевен” – Михаил Грънчаров, РИМ Плевен 2001
tratavazrast.com
