В студените февруарски дни когато в нашата страна и навсякъде по света където живеят родолюбиви българи се отдава заслужена почит на Апостола ще си припомним и за плевенския принос към революционното дело. И тогава пред нас изпъква достойния, но малко познат образ на Данаил Попов. Ето и кратки животописни бележки:
Роден на 1 януари 1840 г. в Плевен. Израства в семейство със седем деца. Баща му поп Хино е потомствен свещеник, който полагал похвални грижи за образованието и възпитанието на своите деца. Бил е активен участник в борбите срещу гръцката патриаршия.
Младият Данаил Попов бил весело и хубаво дете, което се отличавало с кроткост и хитрост. Училището е вторият много важен фактор, който съдейства за оформянето му като човек със знания, положителни качества и българско съзнание. Тогава в него се утвърдил интересът към българска и всеобща история, към география и българска граматика. Огромен принос към патриотичното му израстване има Емануил Васкидович с неговия огнен призив: „…елате всички български рожби, да се уловим с две ръце под науката, за да отличим нашият български род от тая неотмита ръжда…“
През 1857 г. заминава за Букурещ и попада в средата на патриотично настроената българска емиграция. Голямо значение за засилване на родолюбивите му стремежи има съвместната дейност с Георги Раковски. След това се завръща в Плевен и през 1863 г. се установява в Турну Мъгуреле. Постига успехи в търговската дейност и енергично подпомага четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Безспорно най-значима е дейността му при изграждане на Вътрешната революционна организация 1868-1872 г. Първата среща и запознаване на Данаил Попов с Левски е става в началото на декември 1868 г. Апостолът отрежда ръководно място на своя пръв съидейник, което му дава право да отстоява солидни позиции пред емиграцията. Важно значение има и ролята на Д. Попов като инициатор и създател на първите псевдоними на ръководните дейци, на шифри и пароли за тайната организация. Левски отдава голямо значение на изработването на печат на ВРО. И с това поръчение Данаил Попов се справя и Левски го получава направен според неговите изисквания. Голяма е заслугата му за закупуването на оръжие и боеприпаси за ВРО. В последното си писмо до него Апостола се обръща със следните думи „…ти по сърце и душа си чисто народен, така съм те препоръчвал на хора, които не са те ценили дотам…“ След гибелта на Левски дейността на Д. Попов продължава и свидетелство за това е подкрепата при подготовката на Ботевата чета. Закупува модерно за времето си оръжие и екипира със собствени средства 12 четници, като ги поддържа в Турну Мъгуреле до заминаването им с кораба „Радецки“. Отношенията между двамата революционери са откровени и приятелски.
