Данаил Попов е един от важните представители на Българското националноосвободително движение от последните десетилетия на Възраждането. Неговата дейност протича изцяло сред българската емиграция в Румъния, активно работи с всички водачи на българската национална революция и с редица видни политически и революционни дейци. Най-значителна е дейността му с апостола на свободата Васил Левски при изграждане на вътрешната революционна организация
Захари Стоянов пише за Данаил Попов – “Забележителен е този български патриот. Кореспонденциите на Васил Левски, Ангел Кънчев, Димитър Общи, на частните комитети с централния и Панайот Хитов в Белград- Данаил Попов е бил ключът, който е искал да знае какво става в България, кой апостол къде се намира и пр., то се е трябвало да пита Данаил Попов”
Според Филип Симеонов Данаил Попов е един от онези наши народни дейци по освобождението на България, които са действали не с оръжие в ръка, а морално и материално много повече от мнозина оръженосци – бунтовници.
Данаил Попов е роден в Плевен ма 1 януари 1840г., учи в плевенското училище до 16 годишна възраст, след което заминава за Румъния. В Букурещ работи като словослагател в българската печатница “Романов – Расидеску”. Идеите пропагандирани в издавания тук вестник “Българска звезда”, вестникът на Раковски “Дунавски лебед”, разговорите с българските патриоти, помагат за израстването му в политическо отношение и засилват патриотичните му стремежи. Срещите си с патриарха на на Българската национална революция има съдбоносно значение за неговата по-нататъшна дейност. Подарените му издания, особено поемата “Горски пътник”, затвърждават идеята за освобождение на България по пътя на революционната въоражена борба.
След кратко завръщане в родния си град, през 1963 г. Попов отново заминава за Румъния, установява се в Турну Магуреле, където живее до смъртта си през 1909г. За няколко години постига успехи в търговската дейност, но се утвърждава и сред българската емигрантска колония със своята народно полезна дейност. Пре 1867-1868г. помага със средства и организация за преминаването в България на бунтовните чети начело с войводите Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Данаил Попов вече има богат жизнен и революционен опит, когато в края на декември 1868г. се среща с Левски. За последвалия период Панайот Хитов пише: “Той/Левски/ се бавил по Влашко “най-повече при Данаил Попов” и “той Дякона от 1868г. с поддържането на господина Данаила зафана да работи…”
Димитър Страшимиров също отбелязва, че “той първи е подпомогнал и морално, и материално Левски в първите стъпки на агитацията, през всичкото време после и до освобождението, той остава един от главните стълбове на революционното дело извън България.”
Превз 1896г. от дома на Данаил Попов в Турно Магуреле, Левски тръгва за България. Изпратен е при брат му Анастас, в чиито дом заедно със събраните от него съзаклятници, около 6 май, Левски създава плевенския революционен комитет – първият в българско. Данаил Попов има дейно участие при обсъждане на проекта за устав на Вътрепната революционна организация, който БРЦК – Ловеч, изпраща най-напред до него.
Инициатор и създадел на първите псевдоними на ръководните дейци, на шифри и пароли за тайната поща, Данаил Попов играе и важна роля в създаване на главния канал на революционната организация: Букурещ – Турну Магуреле – Николол – Плевен – Ловеч, като за времето от 1869 – 72 благодарение на него не е допуснат нито един провал.
Попов изпълнява и важно поръчение, дадено му от Левски – да изработи печат на организацията.
Един от важните въпроси, занимаващи Апостола е осигуряване на командири. За помощ да се намерят хора, запознати с военната тактика и дисциплина, той пак се обръща към Попов, като му пише “това е ваша длъжност”
В много от писмата си към него, Левски засяга въпроса за намиране на пари и закупуване на оръжие, и тук Данаил Попов взема активно участие с организация и отделяне на много средства, а в прекарването на оръжието в българия участват майка му, сестра му Катерина, братята Анастас и Кирица.
Левски запознава Данаил Попов с реда за вербуране на дейци за вътрешната организация, за всяка промяна в нея, Левски го уведомява, като в последното си писмо до него от 16.10.1872г. отново поставя важни въопроси, свързани с принципа за строеж на организацията.
Почти цялата документация по своята дейност Левкси оставя при Данаил Попов, като го задължава да прави преписи на всички писма.
За голямото доверие на Левкси и БРЦК – Ловеч към Данаил Попов говори и факта, че през 1871 г, те натоварват него и Ангел Кънчев с отоворната мисия да излагат и защитават идеите на вътрешните дейци пред БРЦК – Букурещ.
Биографите на Левски най-често го характезират като “посредник на вътрешната революционна отганизация с външния свят” и “най-довереното лице на Апостола във Влашко”.
След смъртта на Левси Данаил Попов се бори за премахване на появилите се разногласия и за единодействие в БРЦК. Участва в събиране на средства за и организацията и снабдяване с оръжие на ботевата чета.
Освен революционна, Данаил Попов развива и обществено – културна дейност. Още като 15-годишен ученик в Плевен, той е спомоществувател за закупуване на учебници. В Румъния участва в настоятелствата на много вестници, печатани там, появява се като активен дописник на революционни вестници, редактирани от Любен Каравелов и Хрсито Ботев. Закупува и изпраща даром на училища, читалица, библиотеки и дружества различни полезни книги, учебници, списания, вестници и други пособия.
Данаил Попов работи всеотдайно за организиране на движение в помощ на диарбекирските затворници. Чрез него информацията от малоазийските зандани достига до българската емиграция в Румъния, а от там и чрез вестниците в България.
От своята активна и многостранна дейност Данаил Попове оставил много и ценни писма и документи, подпомагащи изучаване на историята ни от втората половина на XIX век.
След установяването си в Турну Магуреле през 1863г. той за пръв път идва в Плевен през 1898г. за погребението на брат си Анастас. Градското управлвние и читалище “Съгласие” му организират посрещане с много топлота и признателност и официално е приет за почетен гражданин на Плевен. През 1907г. е поканен от комитета “Цар Освободител” са участва в тържествата по случай откриване на паметника на Цар Освободител, след което идва и в Плевен по покана на окръжния управител и взима участие в откриването на Мавзолея на руските и румънските войни.
През целия си живот Данаил Попов остава верен на народа и своите идеали, отдава всичките си сили, жертва и материлни средства и всичко това върши напълно безкпористно, както изповядва след освобождението:
“Не съм никогаш нито помислувал, чи като се старая за общия интерес на отечеството си, то трябва да искам и награди”