Моите народни будители

Какво е народен будител? Спомням си едно интервю на BTV – „Малък коментар”. Деца трябваше да отговарят на въпроса – „Кои са будителите?”
Сред любимите ми отговори са – „Те будят умовете”, „Госпожите сега са будители”, „Аз съм будител, защото будя мама”, Аз също ще стана будител като порасна”. Отговорите са наивни, по детски искрени, напълно в унисон с моята представа за будител.
Какво е народен будител? Човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и преклонението към родната култура и национален дух. И както и в детските очи, в моите също не е задължително това да е историческа личност. Моите народни будители са край мен всеки ден, учат ме, учат се от мен. Те са учители, роднини, приятели. Те ми помагат да изградя себе си, будят ме.
Не мога да забравя делото на Кирил и Методий, които са дали живота си, за да сътворят и прославят азбуката ни. Паисий Хилендарски, който разказва на българите кои са, откъде са, как и защо да обичат историята и езика си. Васил Левски, Христо Ботев и всички други възрожденци, които припомнят на българите що е свобода, вяра, дух. Да, „народ, който не познава миналото си, няма бъдеще”. Затова аз знам и помня миналото на своя народ. То започва още когато Аспаруховата конница, дошла от далечни земи, създава България, а Мадарският конник, като символ на тази държава, се извисява величествен и непокътнат през вековете. И извисяването продължава – със Златния век на Симеонова България, когато творци и писатели оставят своите знаци и държавата ни се превръща в държава на духа. А в най-мрачните векове на робство, знайни и незнайни майстори градят черкви и манастири, където икони и олтари греят с невиждани багри и будят българската вяра. Много народи се губят в мелницата на историята. Но моята кръстопътна и поробена България се пази именно чрез своето най-голямо съкровище – българският фолклор, пред което се прекланя целият свят. А може би земята ни крие някаква магия. Магия, която никой досега не е разгадал, освен пророчицата Ванга, изрекла словата – „България ке я биде”. Дали това ще се сбъдне зависи само от нас. Дали ще съхраним спомена за миналото, традициите и духа си и дали ще ги предадем на следващите поколения.
„Те будят умовете”. Затова и моите будители са именно хора, които ми предават знания, учат ме що е дух, душевност, вяра. Бях малка, когато за пръв път срещнах господин Васил Копчев. Учител по история, почетен председател на Комитет „Васил Левски”, създател на „Национален Поход Плевен-Карлово по стъпките на Апостола”. Господин Копчев ме покори със своята вяра и несломим дух. „Можем само да се учим от Левски. Той е такъв пример в нашата история, че просто е непостижим. Непостижим е, защото е живял в друга епоха, в друго време. Оставил ни е такива послания, които и днес са актуални. Това го прави най-популярната историческа личност и най-обичаната. Ние сме го усетили това в годините колко добре ни приемат навсякъде” – така той представя на децата идеята за преминаването на планината по стъпките на Апостола. Всеки път, когато той се обръща към деца със стихотворение, историческа мисъл или с песен за Апостола и събуждането на възрожденска България, очите ми се насълзяват, побиват ме тръпки. Виждам цялата красота и чистата искрена душа на човека срещу мен. Както Левски, той е човек от друго време. Аз мога да се уча от господин Васил Копчев. Неговите идеи и несломима вяра в доброто, в децата, в бъдещето го правят моята най-обичана личност. Той е моят будител. Той събуди любовта ми към родината, към красотите на България. Той ме научи да търся своя Левски, защото всеки има по един Васил Левски в сърцето си. Левски, с вечна вяра в българския народ, жертвоготовност, идеи за промяна, неуморим. Може би моят Левски не е в мен, а до мен. И именно господин Копчев е моят Левски, моят народен будител.
„Госпожите сега са будители”. Трудно е да си учител днес. Това е призвание, а не професия. Сега оценявам жертвите и неспиращите опити на моите учители да ме учат. Защото сякаш децата днес са изгубили онази искрица, която ги кара да искат да знаят, да търсят. Именно учителите я запалват отново. Завърших Математическа Гимназия „Гео Милев” в град Плевен. Там се запознах с част от моите народни будители. Госпожа Поля Якимова, учител по история. Чрез нея историята не беше просто дати и хронологично подредени събития, а извор на знания. Тя ме научи да обичам народа си, да помня историята му, да се гордея с нея. Господин Чавдар Тошков, учител по География, в чиито часове картата не беше просто карта на България, а оживяваше пред нас. Чиито истории за българските исторически паметници събудиха желанието ми да обиколя България, за да усетя сама магията, която ме заразяваше само от неговите разкази. Класната, госпожа Милена Костова. Най-лъчезарния, човек, който с усмивка и търпение приемаше всички дивотии, които сътворяваше моята детска глава. Спокойно ме учеше на търпение, биология и любов. И тъй като знанието за предците се носи от речта българска, любовта ми към родината и вярата в българското се зародиха първо в часовете по Литература. Преподаваше ми госпожа Виолета Нейкова. Отне ми години, за да разгадая строгия поглед, но днес аз виждам през него любовта и отдадеността й към децата. Желанието й да ни учи, за да можем след края на часа да запазим в сърцата си късче от литературното богатство на България. Виждам гордостта й от това, че искрицата е пламнала. А моята искрица пламна заради всички тях.
Моят пръв народен будител е мама. Научих се да чета още когато бях малка, защото тя ми купуваше книги. Така се пробуди любовта ми към литературата. Мама е лекар, от малка слушам разказите й за работния ден, така се пробуди любовта ми към лекарската професия и днес уча медицина. Мама е искрена, честна и директна. От малка ме учи как да съм такава, за да успявам в отношенията си с хората. Така се пробуди любовта ми към директните, честни хора. Стремя се да съм такава, да съм обградена с такива хора.
Моите народни будители са край мен всеки ден. Те са учители, роднини, приятели. Те ми помагат да изградя себе си, будят ме. Затова „Аз също ще стана будител като порасна”. Научих, че за да си будител трябва да вярваш. Да вярваш в доброто, в знанието, в бъдещето. Трябва да не се страхуваш да раздаваш вярата си и да се бориш тя да достига до сърцата на хората.

 

Катя Делчева